Nella_gold (Нели )
841 4525
25 nov 2009, 11:49

Годините... 

  Poesía » Filosófica
625 0 8

Натежават годините -

като тежки грозда

по лозницата.

Със големи и тъжни очи

все посрещат утрото

(а по залез - слънцето

ще изпратят!).

Малки сребърни бръчици

все по-често

пробягват по скулите...

Натежават...

Кехлибарени зърна

от броеница са,

с неизменното име -

живот.

Ех, животът ли?!

Жилава лозова пръчка...

И налага ни здраво

(а търсеше уж светлината

на слънцето).

А пораснаха вече децата.

Големи са.

Утре ще тръгнат -

все по свои си пътища.

А тежките гроздове

ще се превърнат

във вино от сълзи и

... пръст.

(Там, откъдето са

тръгнали.)

Някога...

 

© Нели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми!
  • Тежи стихът ти, Нел* - като тежък плод капят годините... а всичко се връща в своето изначалие...
  • Натежават...
    Кехлибарени зърна
    от броеница са,
    с неизменното име -
    живот.

    Много точно си го казала, Нелко!
  • спрях на грозда и се размях

    такова: весело ми стана, щото си спомних диалектната дума гроздЯ...
    и си мисля, че много внимавах по диалектология, както и по фонетика и проява на "а" там... не можах да оправдая.

    та - продължих, дочетох и... нищо. А тъкмо ми "дотежаха годините"

    като тръгнеш да правиш вино - обади се!
    лека вечер!
  • хубав стих!
  • Невероятно пишеш Нели!!!
    Благодаря ти!
  • "ще се превърнат
    във вино от сълзи и
    ...пръст"
    И не само, Нели!
    От всичко ще има - и смях, и любов!...
  • Нелкооо, жилава лозова пръчка си!*
Propuestas
: ??:??