"То може и по-добре,

но аз мога само толкова..."

от посредствения автор

1

“Разпни го, разпни го!”

Устите крещяха,

очите търсеха кръв.

Ръцете космати

нагоре летяха

и блъскаха въздуха кух.

      И аз с тях.

      И аз крещях.

      И аз размахвах ръце.

Ето го царя,

облечен в червено,

облечен в своята кръв.

Венецът от тръни,

заплетен в косите,

дяволски думи дълбае.

Червени кръстове,

камшик изрисувал

по бялата плът на гърба.

Свистене и удар,

камък в чело,

покапала кръв по земята.

      И аз с тях.

      И аз крещях.

      И аз камъни хвърлях.

2

Тежи ли ти

кръста.

Тежи ли?

Защо се превиваш в прахта?

Стани!

       Полети!!

             Победи!!!

Не ставаш…

А как ще поемеш теглото

на целия свят,

       греховете?

Това е дърво.

Не си ли го ти

       сътворил?

Стани!

       Полети!!

             Победи!!!

Не ставаш…

Осъзна ли вече,

       че сбърка,

             като пи от горчивата чаша?

Недей се превива в прахта,

при баща си върви,

       Сине на Бога!!!

Стани!

       Полети!!

             Победи!!!

Не ставаш…

Не ставаш!

3

Чук

Пирон

Удар

Писък

-

Тишина.

…

Чук

Пирон

Удар

Писък

-

Тишина.

…

Чук

Пирон

Удар

Писък

-

Тишина.

…

Новият Бог

позорно виси.

       И аз

       от двете страни.

Голият Бог

позорно виси.

Грозният плод

на доброто.

И няма ангелски хор.

4

Очите –

избодени, слепи.

Ръцете –

приковани с пирони.

Червата -

вън.

Бузите -

издрани.

Гърдите -

покрити със рани.

Спасителят е мъртъв.

5

Нима бях там,

когато месията

биха?

Нима бях там,

когато с пирони

бе прикован?

Нима аз

чука държах

и забивах,

забивах

и виках?!

НЕ!

Не съм там,

а съм тук,

разпънат на кръста,

изложен на показ.

Мен

       ме биха.

И мен

       ме заплюха.

Мен

       на кръст

       приковаха.

Къде е Христос,

Божият син,

за моите грешки осъден.

Ето, в ръцете ми,

сбръчкани дупки –

по една

за всеки завет.

Ето смъртта,

       Моя сестра,

протяга към мене ръце.

       И Той бе там.

       И Той плака за мен.