6 ene 2018, 23:00  

Голо нощно къпане 

  Poesía
421 3 5

Само ти, вода, знаеш
кога съм разплакана
и ми даряваш утеха.
Залюляваш ме
на твоите сини бедра
и позволяваш на бронята ми
да се размеква.

Само ти плъзваш мокри
пръсти по голото тяло, вода,
и целуваш шията
с отпечатък от стискане.
Само ти, шепнешком,
казваш ми, че не съм сама,
и се отпускам
в прегръдката ти поискана.

Припомни ми, вода, какво беше
онова за утробата?
Със прохлада
приспивай болката.
Изсуши ми сълзите
с твоята мокрота.
Прероди ме отново.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Публикувано във 

в-к Уикенд 19-25 януари 2019

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??