6 mar 2012, 11:36

Голотата на думите 

  Poesía » Otra
492 0 5

Никога не оставям
нещата
неодизказани
и винаги
съм си патила.

Думите,
разсъблечени
от предпазливост,
вече не са ми приятели.

Изтървавам ги
като 5-годишни деца.

Очаровани,
че са на воля,
те се плъзват,
като по водна пързалка
и не мога
да ги догоня.

Или предизвикват съседите,
разхождайки се
наоколо
голи.

И минувачите.

А как нараняват
с ексхибиционизма си
моралистите!

А как привличат палачите ми!

Моля те,
загърни ме,
когато забравям
да пусна щорите,
докато приказваме!

Все пак
някои неща
не са за показване!

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??