И чупя метлите хармански,
в гърба на живота и пак,
и точно защото е лански,
не жаля за ланския сняг.
Издрала на тръни ръцете,
харманът ми все е широк.
От всичкото стръмно сърцето
набира за полет отскок.
Поръсвам сълзѝ и премитам,
разкихвам небето - от прах.
Високо нагоре политам,
над болка, заблуди и страх. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse