pamitam (Памела)
57 35
15 abr 2017, 7:55

Голяма любов 

  Poesía » De amor
667 2 4

А ние бяхме голяма любов...

 Такава, каквато вече рядко я има по света.

И се обичахме толкова силно,

че дори и камъните, който хвърляхме

един на друг не ни разделиха...

Но не камъните, а самите ние се унищожихме.

Голи бяхме не в телата, а в душите...

Като сираци търсещи милостиня,

като слепци бродещи в пустиня,

се търсихме, и спасявахме.

Гонихме се като деца играещи на криеница

и се намирахме всеки път – един до друг...

А сега вече сме шепа захвърлени играчки.

Днес се търсим, утре се захвърляме някъде в килера...

След време ровим, търсейки надежда,

но играчката и тя като човека – 

днес е цяла, а утре на парчета.

© Памела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • Нежна и ефирна лекота, съчетана с тежкия шамар на истинската болка. Браво, красиво е като теб самата...
  • Благодаря ви!
  • "Всяка несполука взривява в мен ново усилие!И аз( за кой ли път?)тръгвам да се търся..."През болката до прошка стигам.Изповядано е всичко,всичко....Браво,Памела!
Propuestas
: ??:??