22 mar 2012, 12:19

Голямата любов 

  Poesía » De amor
2334 3 17

Голямата любов не бие тъпан.

Не вдига шум. Помпозно не блести.

Тя свети с тих копнеж, в сърцето скътан,

заключен в сейф за хорските очи.

 

Голямата любов е стон от струна,

погалена от вятъра с ръка...

Частици електрическо безумие,

запели в резонанса на кръвта.

 

Голямата любов е стих, родил се

в лагуна с плисък тих, недоловим,

стаила лудостта на някой Винсент

с потекли в щрих, през четката, смоли...

 

Голямата любов е... нелечима.

И резистентна със възможността,

наяве и да можеш да я имаш,

под ключ да е... в мечтите. И в съня.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??