3 jun 2007, 13:11

Голямо чудо 

  Poesía
906 0 5
ГОЛЯМО ЧУДО
На спомена по стъпките,
по тръпките притихнала,
съвсем гласище недочуто,
сама отричана, отритната,
на себе си повтарям, че съм чудо.
Пред чуждото учудена, усмихната
се възхищавам възклицателно,
но осъзнавам, не обикната:
сама съм в стъпките на лятото.
Сама съм ятото и цветето,
лозницата и светещият грозд, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??