Да пораствам още ми е рано...
Не искам да разбирам света...
Искам да се сгуша в Мама само
и да си постоим така...
Не е порасло мъничкото ми сърце
и по детски още страда.
А как се обяснява на едно дете
за смърт, за болка, изневяра?
На големите светът не го интересува
подготвен ли си, или не.
Завлича те със страшна сила
и ако оцелееш, си добре.
Детето в мен не иска да повярва,
че лошо има в този свят.
А жената в мен се скарва,
че неизбежно е все пак.
Двата свята ме разкъсват ужасно.
Прескачам от един във друг
като на дама.
И сякаш никъде не съм намясто,
защото нито съм дете, нито съм
голяма...
© Диляна Георгиева Todos los derechos reservados