Гора осъмвам
Навред пребродих ада... Безметежни
звезди набрах със стенещи ръце.
Щуреят волно вихри белоснежни.
Гора осъмвам, с каменно сърце.
Разтърсвам клони в нощи дълголетни.
Грифон гнезди в посърнали очи.
Фуча. Пирувам с обич мимолетна.
Луна в дъба ми стар се подслони.
Жадувам дъжд. Земята ми е суха.
От мрачно-жарки небеса над мен –
ни капка дъжд... Ридая с песен глуха ...