2 jul 2021, 17:15

Гората 

  Poesía » Del paisaje
1635 1 3

Сложих сламената шапка
със букетче от цветя.
Тръгнах рано към гората,
а над мене - синева.

 

И светът объркан вече
го оставих настрана.
За да се спасиш човече,
в планината ти ела!

 

Лято – синьо и зелено.
Газя във море – трева.
Край пътечка уморена
китка мащерка бера.

 

Слънцето с лъчи напича,
въздухът трепти, трепти
и поточе бистро тича,
слушай: нежно ти шепти…

 

Тя, гората, все ме вика.
Зиме, лете – красота!
Птица скрита чурулика
там... във гъстите листа.

 

На поляната излизам,
вятър шапката ми взе.
Стихче цветно си нанизвам,
но пътечката зове.

© Ани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??