8 feb 2017, 20:28

Горчивата истина 

  Poesía » Filosófica
399 0 7

Като гавроши по витрините надничаме.
с евтин грим душата си обличаме
сърцето тъжно страда
от наложената-маскарада
но с усмивка на лицето
приемаме смирено...
оковите на битието.
и една надежда ни крепи
за по-щастливи дни.
а пък времето минава 
пак ще сме одрипани
и след години пак 
ще гледаме зад ъгъла 
разкоша на богатите.

на онези анемичните

отличниците

с костюмите

и с душите им...

БЕЗЛИЧНИТЕ! 

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Вдъхновен от (Христо Смирненски)

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??