23 jun 2014, 0:09

Горчиви усмивки 

  Poesía » De amor
524 0 3

  Най-непоносимата любов е тази, която нямаш към себе си...

 

Понякога животът е игра,

в която търсим липсващи парченца

и ровим в мислите на нашата съдба

и бързаме, да изпреварим себе си...

 

Безшумно влюбване в една мечта,

неумолимо води до страдание,

понякога в живота е така -

не винаги във даването - получаваме.

 

Когато си на дъното и си далеч,

недей да искаш глътка въздух,

по-лесно ще е да се предадеш,

по-лесно ще е да ме пуснеш.

 

Когато те предават многократно,

преставаш да си вярваш в чувствата,

усмихваш се, а после - страдаш,

и вярата отново е изгубена...

 

Когато те е страх да те обичат,

избягай, докато не стане късно,

измисли си хиляди причини...

Всичко е наред, но не за дълго...

 

Как силна е заблудата човешка,

че може да изпита щастие,

и колко малко винаги е нужно

някой да ти стане недостатъчен...

 

Когато търсиш грешките във другите,

и не можеш да надмогнеш себе си,

бягай, но преди да съм се влюбила

и преди да съм те пуснала в сърцето си...

© Ивона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??