Денят му обещавал сладост лепкава,
с която жажда нова се усилва.
Човек жадувал по-голямо щастие,
и бягал от химерни блянове, кошмарни...
Светът му обещавал вечност някаква
и своите възможни нови кълнове.
Човек жадувал по-голямо щастие
и търсил в раковина своето пристанище...
Дъждът му обещавал сладостно мълчание,
в размити цветове неизличими.
Човек жадувал по-голямо щастие,
горчиво, но на себе си с любов прощавал...
© Мариола Томова Todos los derechos reservados
радвам ти се.