Obra no adecuada para menores de 18 años
Премина вихърът, отмина
и кожите ни се отпускат
под стихналото одеяло
(нали все пак е януари).
И питам, хубаво ли ти е?
Целувам устните ти горе,
докосвам устните ти долу.
Усещам, още ме обичаш
и толкова си благодарна,
че искаш да ми бъде хубаво.
И тънките ти пръсти търсят
едно задрямало съкровище.
Целуваш бузите ми горе,
докосваш бузите ми долу.
Безкрайно съм ти благодарен
за тази чувствена лежерност!
И всичко е една възможност.
Дали след следващата песен
ще искаме да се повторим?
И горе вляво те обичам,
и долу също те обичам.
© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados