18 feb 2011, 16:00

Горещ сняг 

  Poesía » Otra
886 0 4

Препускат – заснежени коне,

часовете на стария ден.

От моето „Да” и от твоето „НЕ”

огън и лед бушуват във мен.

Отвъд хоризонта догаря надежда,

в червения залез се къпе снегът.

През твоите ледени устни поглеждам

как се процежда на струйки  дъхът...

Хладен ум и горещо сърце

са се хванали гуша за гуша.

Кръстосани мечове – твойте ръце,

като стражи пред крепостна порта - не пущат...

Зад стените от лед гасне в тиха агония

любящото нявга сърце.

В критичната маса от мъка и спомени

снегът ще избухне... и всичко ще спре.

Препускат – заснежени коне,

часовете на стария ден.

Твоето „Да” и  моето „НЕ”

отброяват кога

горещият ум ще изригне  взривен...

 

Кирил Палачоров, Бургас  23/ 24.12.2010

© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За нищо, приятелю Палачоров!

  • Благодаря Ти Милена, на Теб - Сеси и на Теб- приятелко Сефер! Хората като Вас, които умеят да улавят фините трептения в една човешка душа, спят с отворени очи - виждат и усещат отвъд разума...
  • Много чувствен стих! Твоят стих ми напомни тази песен http://www.youtube.com/watch?v=ycnSjySNlpk Поздрави, Кире!
  • Огън и лед! Опасна комбинация!
Propuestas
: ??:??