В гърдите, майко
там присвива ме!
Болка, не една,
преследва ме където и да отида!
Никога не ще се отърва..
Спомените ме изгарят
и в сънищата ми се появяват!
Дом за мен не съществува,
откак ме сполетя!
Махни се,
не желая да те усещам!
Тлее моята душа..
А ти дори и не разбираш..
Лек единствен виждам аз
в едничката надежда
и тя се казва-Любовта!
© Теодора Желева Todos los derechos reservados