Слънчевият Бог над земята велико се издига,
огнено червен в златната си ладия пристига;
нежен бриз тъй пъргав леко охладен,
известява на спящата гора за идващия ден.
Сокол игрив през небето алено прелита,
мъничка мушица в паяжина копринена се вплита,
кафява катерица гризе шишарка сочна;
гората будна е, денят започна.
Чудна песен из между дърветата се носи,
напява я млада самодива с нозе си бели, боси.
Омайващ е гласът и, камбанен звук, кристално чист,
успява да разтърси и най-тежкия дървесен лист. ...