Естир (Златка Петкова)
27 828
9 abr 2007, 14:27

Горски цветя 

  Poesía
1367 0 7
 



 

Горски цветя

Душата ми
с ръждива четка телена,

продра... до кръв...

и сипа шепа сол във нея,

за да ти пея,

грозни, тъжни песни...
през сълзи...

успя...

сега ще вия и скимтя,

като пребито псе,

когато раните си ближа,
и свита на кълбо
се гърча в болка..

а ти се радвай...

на глутницата вълци,

дето пусна срещу мен,

за да ме ръфат,

парченце по парче,
и  да наситят свирепия  си глад...

със тях се смей...

от мене нищо не остана,
а черепа и костите не гледай..

но виж...

кръвта, в земята

тя попи...

лечебна лайка
до коприва груба

ще порасте

отново...

в горска пролетна  поляна.

© Златка Петкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??