Искам да съм онази нимфа,
която те наблюдава,
докато спиш
под клоните на дървото ѝ
и от време на време люлее листата,
за да ти шумолят приспивно.
Или онзи лунен лъч светлина,
който рисува сънищата ти.
Или вятърът,
който прониква под дрехите ти,
за да настръхнеш.
Или твърдата земя,
която попива аромата ти,
за да поникнат след това
на същото място
най-дъхавите треви.
Спи.
Не се събуждай още.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados