29 sept 2010, 22:28

Гошко (братовчед ми) 

  Poesía
1287 0 3

Гошко

 

Моят малък братовчед

вече лази по земята,

върши подвизи безчет

и закача се с децата.

 

Леля ми след него ходи

и страхува се и шашка,

а навсякъде той броди.

Счупи новата си чашка.

 

Рита, тръшка се и плаче

и изнервя всички нас.

Силно като гардже грачи.

Буйно хвърля, смее се със глас.

 

Но усмивка щом разтегне,

в него заклокочва смях.

Може даже той да легне

на земята – туй разбрах.

 

Гъделичкаш ли го по корема,

той превива се одве.

Хили се на странна, смешна тема

и пълзи на колене.

 

Своята сестричка малка

пипа с мръсните пръстлета.

Даваме му залъгалка.

Ах, горката му сестра тя клета.

 

Забърбори ли на странен,

неизвестен тук език,

с поглед весел и пламен

грейва целият му лик.

 

Ако да се къпеш искаш,

в банята изниква той

и желанието си ще потискаш,

че ще нададе в миг вой!

 

И във хола и в антрето,

цъфва даже във мазето.

Навсякъде носа навира.

Ах, ще ни остави ли на мира ?!

 

Но обичаме го всички –

тъжен, весел, без значение

и със неговите си привички.

Той е нашто вдъхновение!

© Мария Страшилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Другото повече ми харесва! Не бързай да публикуваш, преди да си абсолютно сигурна, че трябва. Като "тупнеш по масата", трябва да се чуе! Работи много над стиха си. Затова се казва мерена реч - защото много трябва да се мери, преди да се среже...
    УСПЕХ!
  • Ах,жив и здрав да Ви е този сладък Гошко
    Добре дошла

  • От дете за дете )
    -----
    има тук-таме за пооправяне - но имаш време - ще се научиш!
    Поздрав!!!
Propuestas
: ??:??