3 oct 2010, 0:04

Господи, моля те! 

  Poesía » De amor
1247 0 3

Лятото голо видях на скалите,

огледа се и е хвърли в морето.

Tо навярно  усети искрите

и нежния трепет в сърцето ми.

 

Или топлия полъх на бриза,

разпилял пясъка като злато

като палаво малко момче

босоного и с бяла риза.

 

Не. Момчето до мене си ти -

побеляло, с очи абаносови,

черни въглени с пламък изгарящи

оживял си от мойте мечти.

 

И чувствам се странно

омагьосана, луда и дива,

с разтуптяно сърце,

и нежна и несломима

 

Господи, моля те! -

остави го до мен

с него мога да съм щастлива.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Роси Лита Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??