Наредих се на опашката Съдба -

не ми забивай пак кроше!

Не вярвам да си толкоз зла,

с ледено, безчувствено сърце.

Хайде, виж как чакам -

вкочанена съм от студ,

обсебил ме е мрака

и вие в мене като луд.

И пак забиваш ме в девета глуха,

злорадо ме изпращаш за зелен хайвер,

надеждите ми ги разби със чука...

Свидлив и алчен си банкер!

И свиди ти се всичкото добро.

Защо така... раздавай го Съдба!

Тона не ти е злато, ни сребро.

Аз просто искам гейзер от слънца!

Да пея с обич в утринта,

да няма гладни по света...

Ще бъде ли така добра Съдбата?

Или да плюя ти на правилата!!