26 may 2007, 7:51

Гост 

  Poesía
635 0 7
 

Ако не си готов 

да забравиш къде е резервния изход,

преди да заключиш вратата след мен

и  да подариш ключа на неродения вятър...

Не ме пускай в дома си, приятелю.

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на Катя и на Креми за споделените мисли и откровеността!
    Поздрави!
  • Да! Един приятел ми казваше, че най-добрият начин да изпиташ приятел дали ти е верен е да му повярваш безпрекословно и сляпо! Друг начин няма, уви!
  • Душата...
    Мисля, че има много неканени гости настанени в нея!
    Поздрав за стиха!!!
  • Привет, Романтик До колкото се познавам - ще се чудиш как да ме "изгониш", но това вече е съвсем друга тема )
    Усмихна ме!
  • Всеки и гост в душата ни, Вал Само дето някои от "гостите" ни чувстваме като част от дома си...
    Поздрави!
  • Не бих те пуснал да си идеш.
    Много е хубаво!!! Поздрави, Ради!!!
  • Интересна хрумка.Кратко,стегнато и точно.Но аз мисля, че щом е истински приятел, той не е гост.Може би заглавието може да е друго.Поздрави.
Propuestas
: ??:??