Гост от миналото се яви,
през черните прозорци
на бетонената реалност
пак ме сломи.
Призрачното ехо се разнесе
в дебрите на моята душа
с лека нотка
за идващата самота.
Лек, нежен аромат
погали моето обоняние
отново с обещание за плач...
Сърцето отново запрепуска, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse