Като топъл пристан е душата ù.
Дарява пътниците с любовта,
с надеждата, че някой ще остане,
но уви, излизат те през входната врата.
И пак на този бряг застанала,
попила поглед в пустошта.
Самотната душа, ръка прихванала,
прегръща я във нищета.
А този изгрев на небето празен,
с поглед - в утринната хлад пронизана,
крепяща се, седи отново слисана!
- Духът е пак студено замразен! ...