Нали ти казах, че съм дива,
как можеш да опитомиш сърна?
Че ще опиташ, каза, но дали щастлива
ще съм без своите поля!?
А казах ли ти, че съм огън, паря?
Отвърна ми, че бил си нестинар.
Но знай, с гореща длан като погаля,
оставям белег като дар.
Мога даже да съм лудо вино,
да опивам, но и да горча.
Готов ли си да ме обичаш силно,
без да отнемаш мойта свобода?
Че любовта ми е като магия,
но трудно се обича като мен жена.
Веднъж докоснеш ли ме, ставам орисия.
Готов ли си да си със мен сега?
© Жанет Велкова Todos los derechos reservados
Знаеш ли колко усмивки ми подари,вече?
Безкрайно много ти благодаря,Тони!