Запалих свещ в душата си, че тъмно стана -
дано я освети поне за час!
Душа - минорен тон от звън камбанен,
отминал порив, спомен мил за нас...
Ще ти подам ръка трепереща във мрака.
Хвани я! Тя е истинска ръка!
Не е измамна плът, която чака
да кърши жадно твоята снага!
Кълна се, ще те следвам както сянка!
Ще бъда бряг, парченце клисав хляб!
Ще бъда нежна песен, пуста пазва...
Готов на всичко... за последен шанс!!
© Йордан Todos los derechos reservados