И аз си тръгнах с вдигната глава.
Любовите се търсят със очи,
но повечето помнят ми гърба,
защото в тях е празно. Без души.
Когато се отупах от прахта,
полепнала по мен, като зараза,
от сякаш изгоряла в мъка плът –
аз вече се избавих от омраза.
И станах безразличен. До покой.
До мигове, в които се усмихвам.
Тогава се запитвам – Боже, мой,
за изповед да клекна, за молитва? ...