ГОВОРЕЩИЯТ С КАМЪНИ
... и мравки ми полазиха гърба, и аз стоях и гледах със възхита
към капката, която издълба безмълвната си дупка във гранита,
как хлътна сетне семенце трева, как след години плочата се пукна,
и как и аз явих се след това, и се подписах с Главната си буква –
и как реката сетне ме отми,
бая вода от него ден изтече,
и с камъка говорим си сами – държим цял ден безмълвните си речи,
и аз – под своя безсловесен храм, се питам над кандилцето с елея –
на камък станах ли до днес? – не знам, но – май, че няма да окаменея,
заобля ни от блъскане брега, и – който свари, за темел ни мъкне...
И – моля ви! – не питайте кога ...