Отвсякъде наслушах се на думи

прислужващи невежество и власт.

Тръбят идеи, всъщност черни глуми,

поглъща ни безмилостната паст.

И който вярва им, умира бавно,

неосъзнаващ собствена вреда.

А лъжата ни залива явно

и погубва плам и свобода.

Повече не искам, ще съм глух

за самозвани идоли и пешки.

Другаде са моите дух и слух –

във света на ценности човешки:

Говори ми, Музо, само ти,

за красота, любов, живот, мечти...