Малък град... Ала много Обичан!
Знам... на хубости много - Богат!
Аз се връщам при теб като птиче,
към гнездо - всред любима Гора!
Тук ветрецът е друг. И звездите.
Пак вкусът - на коматецът Хляб!
И самата… Любов! А, Мечтите...
Идват точно - с Вечерния хлад!
После някак си, Времето спират
и нощта става тежка - от сласт,
а Щурчето - с вълшебната лира,
тихо свири... Май - есенен Валс. ...