ГРАДИНАР

Аз купих от пазара семена,

раздрусах ги в кутия с дупка,

оттам пък разсад излетя,

това аз сметнах за покупка.

Е, малко скъпички ми бяха,

но раждали добре,

от агрономите разбрахме -

виреят зад перде.

Нямало други като тях.

Те могат да говорят,

кореми да тресат от смях

и майсторски да спорят.

В оранжерия с прозорци и цимент

посадих ги на завет,

после разбрах, че парламент

казват му на запад.

Бая народ се посъбра

и викаха ми нещо.

Какво - така и не разбрах,

беше ми горещо.

Отвън, на входните врати,

пишело за някакво съединение,

но трябвало по сортове да ги делим.

Поне на три! - по тяхно мнение.

Лехички им направих даже,

за да не се спречкват,

да може всеки да намаже,

без да му се пречи.

А те пораствали на сянка,

и да гласували обичат,

затуй направих им седалки

и с микрофони ги закичих.

Многогодишни ли били?

За четири години

узряват техните глави

и се обличат фино.

Не можели да ходят пеш,

че нямали крака,

те ме нарекоха келеш

и купих им кола.

И торели се със кюфтета

от хубаво месо,

а ниските цени в бюфета

поливали с вино.

Когато вгледам се във тях,

с листенца ми подухват,

на татко палавниците видях,

а бях готов да рухна.

Заблуден купих ги преди,

през ум не мина ми, че са факири,

размахват моите пари

и с тях си правят харакири.

В коремчето ги лапат сладко

и хитро ги изплюват

така, че да не види татко

те къде пътуват.

И с всяка следваща година

растат и дебелеят,

дълбоки корени развиват

и вече ми се смеят.

Не можели да плододават ден след ден,

маньосани били от лични интереси,

какво че посадени са от мен,

какъв съм аз, да им се меся.

Като че ли са слънчогледи,

когато трябва да решат,

на изток и на запад гледат,

за да не сгрешат.

Не пиели те руска газ,

срещу уроки и вудо,

газ трябвало, но не от таз -

истинско природно чудо.

Финансов червей е изял

техния зародиш,

живецът им е изкуфял,

не може да се бориш.

В грудките им убедих се,

нищо ценно няма.

Листата им добре миришат,

за да не ни посрамят.

Трябвала им „виаграрна” политика,

да можели да се плодят,

и така са ми ексик -

пази боже да се размножат.

Те плод ли бяха или зеленчук,

съседите ми не разбраха,

мандата си изкарали напук,

така и не узряха.

Цветя посадих, бурени отгледах,

очаквах помощи да ми дадат.

Удариха ме с европейската тояга

те доста здраво по гърба.

Приятелите ми показаха,

че съм допуснал грешка.

Отглеждай ги на топло! - казаха.

На топло, ама зад решетка.

Да ги наторя трябваше, уви,

но тор отде да взема?

Бях по-гладен отпреди

и празен беше ми коремът.

За другия сезон ще знам -

че ако плодове не дават,

ще трябва да ги торя сам!

Та белким се оправят!