10 jun 2007, 9:21

Градините на Ева_I 

  Poesía
503 0 2

До мен си
със цигара в ръка
и сякаш нищо повече
не ми трябва.
Но чакам нощта,
за да остана сама,
да прегърна сърцето си като бебе,
до го сложа в скута си и да му пея,
че ти просто не се досещаш,
колко жадувам
за едно случайно докосване
при всяка наша случайна среща.

© Людмила Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??