Градините на Ева_I

10 jun 2007, 9:21

Poesía

558 0 2

До мен си
със цигара в ръка
и сякаш нищо повече
не ми трябва.
Но чакам нощта,
за да остана сама,
да прегърна сърцето си като бебе,
до го сложа в скута си и да му пея,
че ти просто не се досещаш,
колко жадувам
за едно случайно докосване
при всяка наша случайна среща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Градините на Ева_I

Искате да прочетете повече?

Propuestas