3 mar 2019, 23:08

Градините на Мирабел 

  Poesía » De amor
1006 3 6

Градините на Мирабел

 

Видях те случайно.

Стоеше в градините на Мирабел

и свиреше на инструмент,

който изглеждаше толкова

футуристично,

че дори не знаех името му.

 

Вгледах се.

Познат силует.

Времето

беше нанесло

актуалните си щрихи.

 

Косата – същата.

Буйна и непокорна

като теб.

 

Ръцете – с дълги бели пръсти.

Очите – закачливи.

 

Да, ти си момчето

от училищния оркестър,

в което тайно бях влюбена.

Ти си същият,

но в градините на Мирабел

си като картина в рамка.

© Ирена Емилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??