Въй, каква съм аз работна, градска домакиня.
Нямам село, нито лозе, ни пък вила със градина.
Затова пък на балкона расне що душа ти сака.
Сички от квартала викат: Тѐ това е тѐ, тераса!
Наредила съм една до друга барем дваесе тенекии
все от сиренье съм ги сбира̀ла, от ония години.
Ред мушкато, ред пипер - лют и сладък, нека има!
Копър, чубрица и стък кервиз на̀есен за туршия.
Имам също „бенджамин“ и японска бяла роза.
Във сандъче - арпаджик. Май пропуснах магданоза.
Имам разсад за домати. Колците си брах сама.
Малко къси са - метровки, от кварталната липа.
Два - три стръка корнишони, за буркани десетина.
Авокадо, фикус, кактус и от семка мандарина.
Е сред таа чудесия, сутрин стана ли от сън,
там кафенцето си пия, сред природата отвън.
Сръбнах глътка, но ми светна, ситуацията е проблемна.
Трудно ще върви пласмента, аз съм гражданка модерна!
Как продукцията ще продавам? На пазара - аз? Абсурд!
Гладна по - добре да лягам! Ех…, язък за тоа труд!
Догодина лавандула ще насея в тенекиите.
На шезлонг кафето с моя сутрин ще си пиеме.
И чадър, подбран в лила̀, там от слънце ще ни пази.
Еееех, животе труден, градски, късно осъзнах се!
© Даниела Виткова Todos los derechos reservados