11 abr 2010, 22:44

Градска самота 

  Poesía » Otra
896 0 0
По влажните улици се чува тропотът на безброй стъпала,
а морският бриз отмества косата от лицата.
Те са студени - запленени в самотата.
И колите обезпокояват със своя вой на клаксони.
Оставят само мръсна диря и продължават забързани,
отдалечавайки се се превръщат в точици - тъмни и нищожни.
Градска самота -
кадежи и безразлични погледи изпълват ежедневието ни.
Градска самота -
живеем в сивота, само светофарите правят нашата пъстрота.
Градска самота -
бездушни зверове замениха хората по улиците. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Петрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??