Доротея (Маргарита Дянкова)
101 365
11 jun 2006, 20:24

Градушка 

  Poesía
1198 0 8

Дъждът плющи

            и блъска,

и бушува.

Гръмотевици раздират хоризонта.

Навън градушка яростна върлува

и с нас воюва като че на фронта

на природата, която сме ранили,

пренаселили, изсекли, замърсили.

 

И тя, развихрена и бурна, недоволна,

засегната и възмутена, болна

гнева си лют излива върху нас

с безумна и неутолима страст.

 

И своята ненавист,

            и своето презрение

във едри капки пръска

            и плюе ни в лицето.

И може би отново

ще настане наводнение,

реките ще прелеят

от своето корито.

 

И бурята вилнее,

зловеща песен пее

и злобен смях отеква

в разрушителния дъжд.

Докато днес горчилката

докрай не си излее,

градушката жестока

не ще спре изведнъж.

 

А днеска е Задушница и трябва да мълчим,

но времето решило е да вдигне гюрлутия.

Сразява ни със своят гняв непотушим,

Безмилостно сломява ни природната стихия.

 

                                               10. 06.2006 г.

 

 

© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!! (е, като обясни ситуацията малко се губи усещането) страхотно е
  • Браво! Това ти е едно от най-добрите. Поздровления!
  • чудесен стих-конкурираш Яворов и неговата градушка...
  • Прочетох го!
    Каква градушка!
    Браво!
  • Благодаря ви страшно много хора!!!!!!! Този стих написах в събота, когато се връщах от гробищата с баща ми и като ни льосна една градушка на връщане... Направо целите станахме вир-вода, при все, че бяхме с чадъри. Наистина това не е първата градушка в живота ми,виждала съм още много други, особено в провинцията(а какво да кажат пострадалите от наводненията...), но аз за първи път се вдъхнових и реших да престана за момент с лигавите оди за росата и кокичетата и тям подобни банални псевдопоетични глупости и да сътворя нещо истинско, затрогващо и актуално. Наистина аз много съчувствам на хората пострадали от наводненията и досега винаги, когато е имало повод да им помогна съм изпращала по някоя и друга дребна помощ за тях.

    И мисля че наистина замърсяването на околната среда е главната причина да стават такива бедствия. Наистина природата ни отмъщава за вредата, която сме и причинили. Затова трябва да се отнасяме по-внимателно към нея - да се стремим да не я замърсяваме и нараняваме.

    И тъй... Още веднъж благодаря на всички, които са ме подкрепили. Чудесни сте!!!
  • Чудесно е,Марго!
  • Плющи и мята късове от лед
    и хлябът няма да ни бъде мек
    затуй,че зърното ще дойде от чужбина,
    щом нашето от град и киша веч загина...

    Марги...повдигнала си най-болният въпрос за селянина-градушката и наводнението.
    Природата си върши работата,но не и ние,които упорито я унищожаваме започвайки от обезлесяването и стигайки до премахване на ракетните площадки -единтвеното ни оръжие срещу гръдоносните облаци.
    Виждала ли си очите на човек,чиито целегодишен труд е отишъл на вятъра?Аз съм...

    ПОЗДРАВ!

  • Маргарита, много силен стих!!! Поздрави!!!
    Дали не е време да се замислим, какво да направим за да спасим останалата природа?
Propuestas
: ??:??