ГРАДЪТ

5 may 2016, 22:20

Poesía » Civil

478 0 5

Градът разбунен

тича озлобен

метални релси

стягат му снагата

в небето рев

от огнен дракон разгневен

раздрал на дрипи синевата.

Ръце протяга хищни

към горските усои

полетата клоаки

бунищата горят

скали посечени, взривени, голи

като паметник безумен

безпомощни стоят.

Градът е побеснял

децата си изяжда

безмилостен, жесток

и търсещ стръв

хора не му трябват

светът роботи да му ражда

а той сатрап, могъщ и пръв!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

aleksandra79 (Анелия Александрова)

2016-05-08T12:13:31+03:00

Побиха ме тръпки от силата на думите, с които си описал реалността. Силен и въздействащ стих, поздравления!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2016-05-08T11:56:21+03:00

Желая на всички които посетиха моята страница хубава неделя!
rumbic (Руми)

2016-05-06T12:00:27+03:00

Тъжно е, дори жестоко, но е така ...
Поздрав от мен, Гавраил!
Putin (Владимир Владимирович)

2016-05-06T08:42:32+03:00

Силен стих, Гавраил! Много ми хареса!
Eia (Росица Танчева)

2016-05-06T07:17:14+03:00

"...хора не му трябват
светът роботи да му ражда
а той сатрап, могъщ и пръв!"

Страхотен образ! Поздравления за въздействащата творба, Гавраил!