Минавам празно пълни улици
от някъде ме дебне мрак,
разминавам се със самотата –
лек мирис на коняк.
Зад ъгъла прииждат спомени,
танцуват аристократичен танц,
безизразно летят прогонени
от мисъл в красив нюанс.
Ухаят градските лалета
нежно в унисон с пролетта
навярно е обожествил поета
и тях в едно с другите цветя.
Ехтят звънливо благи думи,
във въздуха струи любов,
внезапно идва на ума ми –
денят е съвършено нов!
© Гергана Караджова Todos los derechos reservados