27 ago 2009, 20:45

Градът 

  Poesía
516 0 10

Прегърна ме градът.

И смля духа ми.

Сега излизат лентички покруса.

Забравих да си сложа грим

и ето ме –

безлична,

притеснена

в автобуса.

Пътувам по усещане

за спирките.

Прозорците са мръсни

и заяждат...

Не стига въздух,

а виреят мисли,

способни

всеки стимул да разяждат...

Единствено

спасение са книгите,

изписаното слово

да рисува,

да оживяват

смислени картини,

та часовете тук

да са си стрували...

А след това

ще се престоря майсторски,

че този ден

все пак не е безличен...

 

Прегърна ме градът

с обятия дяволски

и смля духа ми

в тонус

прозаичен...

 

 

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??