Градът (София)
Градът ни е шумен, градът ни е прашен,
понякога нощем дори е и страшен.
Зимата в бяло, през пролетта цветен,
харесвам те топъл, харесвам те летен.
С есенна премяна облечен,
понякога близък, понякога далечен.
Живея, тук роден съм аз,
разхождам се и дишам въздуха замърсен,
на този град красив и вековен,
и въпреки това го чувствам близък и свой,
тук всяко момче мечтае да стане герой.
В него родиха се мойте деца,
живеят в него тук и сега,
растат,учат и играят щастливи,
развиват се и стават все по-игриви.
Дали ще останат Тук не знам,
дали ще оставят татко си сам,
зависи от мен и от тях,
или ще потърсят щастието си
другаде - не е Грях!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados