Светът е само призрачен нюанс
от мълчаливата истерия на тишината.
Огромен пуст хангар, нощта в каданс,
поглъща с пипала невидими Земята.
...И ти живееш в тъмното око
на черно слънце спряло да нощува...
до спомена за изгревното зарево,
заточен в миналото вечно да пътува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse