10 feb 2009, 12:30

Гранична зона 

  Poesía
544 0 4

Мълчи градът. На български мълчи.
Отсреща е румънска тишина.
Между им само Дунавът лежи,
безмълвен под дебелата мъгла.

На границата гларуси крещят,
утрото да могат да събудят,
за да разкара падналия мрак,
да се роди от светлината чудо.

Градовете пак да зажужат,
да заблестят пак Дунавски води,
че тишината като в мъртъв свят
смисъла потиска и души.

Мълчи градът. На български мълчи.
Отсреща е румънска тишина.
Безмълвието тягостно тежи...
Дали не закърнява тежестта?



© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??