Стъпките застигат тишината,
спускат се и ръфат като кучета.
Стъпките на спомена. Миражът
е безплътен като дъх без случване.
Но във теб кънти звукът на страшното,
надживяло всяко твое вдишване.
Влюбването в слънце е опасно,
миризмата на страха – излишна.
Светлото е точка равновесие
между яркостта и тъмнината.
Страх те от твоята отвесност,
стъпките на ужаса са кратни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse