Греховна

petia_bel (Петя)
9 20

13 jun 2007, 22:57

Poesía

1102 0 2

Не чувствам липсата на неговите ласки

и когато го няма съм щастлива.

Колко още ще трябва да нося тази маска -

украсена, напарфюмирана, красива?

Когато другия погледна, ми се иска да съм сляпа,

защото влюбена съм в не този, в който трябва.

А една илюзия, мъж-мечта,

който никога няма да ми даде любовта.

Заспивам и събуждам се с мисълта за непознатия.

И чувството неприятно е,

защото обръщам се и виждам другия, познатия,

Който силно в мене влюбен е.

И завършвам с тази мисъл всеки ден,

мечтаейки за края на тези греховни времена,

мислейки кой за мен е отреден

и кого трябва да раня.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Смиф (Валентин Евстатиев)

2007-06-17T16:51:22+03:00

Не мисли. Чувствай. Тогава ще разбереш.
И пиши, пиши, оглеждай се в себе си.
ria (Гергана Иванова)

2007-06-14T10:29:42+03:00

Забрави го... Изброй си 100 неща, заради си струва да си с този, до когото спиш и 100 негативни качества на идола си...