Грешка

Всеки ден ли ще се чудя

виждат ли ме, като тяло?

Защо така в огънят се губя?

Защо сърцето ми е живо, но не и цяло?

Аз съм тъжното момче,

направено от порцелан.

Със сини чувства на дете,

превръщам капки от очи във океан. 

Изгубих си всичките мечти,

мечти за кристали и ,за страст.

Жадува сърцето ми да полети,

и да изнамери втората си част. 

Огромна болка,

като от на прогорена рана.

Без частта си липсваща не мога,

искам да умра и да остана тайна.