Искам да ти кажа през транзитни,
пътят ми без теб е дупки черни,
зинали срещу ми ненаситни –
на безвремието стражи верни.
Искам за ръцете да ти кажа–
плахо нежни, кротко уморени,
в мен да те притиснат ми е важно,
в тях светът да кипне и застене.
Няма на сълзите да се вричам,
щом се стичат – жива съм все още.
Искам да ти кажа – теб обичам!
Стара грешка, сине, търси прошка...