Грешки

Не си отивай, мъко моя,

не си отивайте и вие, спомени

за мойте грешки страшни,

че нали със тях живея.

Греших случайно,

греших със цел -

сгреших като си тръгнах,

сгреших като останах.

А грешките чертаят път

без знаци и без изход,

чертаят път нещастен,

грешен и обречен.

И продължавам да греша

като съществувам,

като стоя и продължавам,

като бленувам грешно.

Вървя и подминавам

с насмешка строга

безгрешни и праведни,

дори и толкова щастливи.

Те обичат по закон

и по заповед се смеят,

безгрешните не плачат

и никога не страдат.

Безгрешните - те не мечтаят,

дори в мечтите има грях,

те не живеят - съществуват

във името на оня ред.

Реда, във който никога

не ще ме пуснат - аз, грешката,

не съм за там родена,

безредието е мят дом и брат.

В безредие и беззаконие живея,

подмятам се из щастие и мъка,

сред спокойствие и бури

продължавам отново да греша.