6 abr 2008, 14:23

Грешни души 

  Poesía » Otra
750 0 0
От всичко, което се случва...
знаеш ли кое най-много ми тежи?
Може би смешно за шестнадесет годишно,
но боли, боли да виждаш как други съдбата
настанява на мястото ти, нещо, което чувстваш,
че на теб принадлежи! И как алчно грабят с
широко усмихнати усти...
Какво имам сега? Едно голямо нищо, вътре в
мен. Защото за материалното богатство душата
ми е сиромах.
Гордост, която до добро не води, заема мястото
в сърцето, чак не ти дава да дишаш и стиска ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??